Bonifatius Engelbert.

by **B. Engelbert.** Чет Мар 29, 2012 6:19 pm

BONIFATIUS ENGELBERT

i’m worst at what i do best and
for this gift i feel blessed.

Bonifatius Engelbert. Tumblr_m0vwenxGED1rru8teo2_250

Бонифатиус Енгелберт ;
Наричащ се накратко Бонифас ;
Двадесет и пет ;
Човек ;
Характер: Труден. Точка. ;
Превърнал се в ловец по неясни прични ;
Лик: Nathaniel Buzolic

# people are strange when you’re stranger
faces look ugly when you’re alone
women seem wicked when you’re unwanted
streets are uneven when you’re down.

"Може ли реалността да бъде успешно разграничена от излюзиите?...

Ако се вгледаш в очите ми, ще видиш, че всяка мъгла добива форма, всяко цвете получава име, всеки час е сега и всеки път може да бъде дом. Всеки затвор има бегълци, борещи се за дъх свобода. Всяка лъжа е нечия друга истина. Във всеки нормален човек се крие един луд, уникален в своята лудост...

Лошото е, че на някои хора много им личи. На мен за щастие не ми личи. Защото не съм луд. Хората казват, че лудите не знаят, че са луди, но аз съм убеден, че не съм луд. Нищо, че понякога се събуждам на странни места, без да имам спомен за станалото и виждам неща, които другите не могат... Което ме навежда на мисълта, че може би аз единствен от всички други хора съм... избран.

Но избран ли съм в действителност?... Никога не съм се замислял сериозно.

Ри постоянно се усмихва, но усмивката й не вещае нищо добро. Появява се от нищото и обикновено никой друг освен мен не я вижда... Което не е особено приятно, защото е гадно някой да ти прави нещо и ти дори да не знаеш. Много е палава. Обожава да прави лошо на хората; и като казвам „лошо”, имам предвид бодене на очите на другите с вилици, резане на вени с хартия, отрова в чаша топъл чай или смъртоносна комбинация на електричество и вода. Често пуска саксии от етажите по главите на хората, но определено най-любимата й картинка е, когато на някой му стърчат вилици от очите и Ри е отговорна (тя никога не е виновна) за това му състояние.

Цялото й име всъщност е Каладрия Ледойен и е родена в началото на деветнайсети век. Когато е била на осем, убила по-малката си сестр...”

Докторът остави листята, чието съдържание разкриваше вътрешния свят на един болен ум, на бюрото и прокара пръсти през къдравата си коса. Не знаеше какво да мисли и този факт го караше да се срамува. Цялата му слава на експерт щеше да иде по дяволите, сякаш беше негова вината, че за първи път се сблъсква с индивид като Бонифас. Та той беше луд до мозъка на костите си!... Имаше цели две ясно изразени психични разстройства и още куп симптоми на най-различни други такива. Сякаш съзнанието му беше колекция с психични отклонения. Започнеше ли да приема някакви лекарства, някои симптоми отшумяваха, но липсата им почти веднага биваше компенсирана с появата на нови, различни, понякога плашещи. Доктор Фил вече се страхуваше да му предписва каквито и да са медикаменти.

Преди месец странният пациент бе изчезнал ненадейно и никой не можа да го намери. Доктор Фил случайно се натъкна на него по време на пътуването си в югоизточните части на Северна Америка. Беше си фалшифицирал нужните документи, за да работи като психиатър (хахаха... не е смешно.) и откакто двамата с клетия доктор се бяха сблъскали, до сега продължаваше да твърди, че се казва Бонифатиус Енгелберт, накратко – Бонифас, и е отраснал в сиропиталище в земята на жестоките викинги. Нищо от това, разбира се, не беше никак вярно.

Всъщност името на този смущаващ пациент на доктор Фил беше Виктор Ван Дорт и възрастта му се заключваше в двете цифри 25. Целият му род действително бе от земята на легендарните викинги, но още преди раждането му, семейство Ван Дорт се преселва и започва да нарича „дом” едно адски райско кътче в Северна Америка. Натам не е ясно какво точно се случва, но има данни, че старият Ван Дорт си е падал малко досадна лепка с вредния навик да дразни лъвовете на тяхна територия. Обаче в света на хищниците лъвът не се страхува от чакала.

Поглеждаш бездната и бездната те поглежда, е казал Ницше.

Може би Виктор още от малък е започнал да превърта, но едва ли някой е обърнал внимание, пък и не е сигурно. Единственото напълно сигурно нещо бе, че е откачил напълно, когато лъвовете от земята на викингите все пак открили Ван Дорт и в крайна сметка всички свършили на части из цялата къща. Преобладаващия цвят бил червен. Не е ясно как и защо Виктор е оцелял, но от тогава започва да бъде навестяван от деветгодишната убийца Ри Ледойен, а по-късно и започва да изпада в психогенни фуги. Просто изчезва ненадейно и отива на друго място, където заживява друг живот, с друга самоличност, без никакви спомени от реалната му такава. А когато излезе от фугата, забравя целия епизод, в който е живял като друг човек. Удобно, нали?

Доктор Фил се тревожеше. Бонифатиус Енгелберт (впрочем и двете имена имаха точно определено значение – „Бонифатиус” в превод от латински означаваше „добра съдба”, а „Енгелберт” в превод от старонемски – „сияен ангел”) беше най-дълго продължилата психогенна фуга в живота на Виктор досега. Цял един месец вървеше по улиците нощем и крещеше „Да живее революцията!”, а когато го затвореха, добрият доктор отиваше да го измъкне, тъй като Виктор така или иначе си нямаше никой... Или поне докторът така си мислеше. Бил е само на осем-девет, когато са разчленили семейството му пред очите му и, макар че нямаше ясни спомени от случилото се, понякога беше очебийно как изживяваше станалото – чрез кошмари, чрез халюцинации, в които го гонят мъже с резачки и прочие. Медикаментите не помагаха, разговорите не помагаха, дори усмирителната риза не помагаше, когато изпадаше в някой рецидивен шизофреничен период и започнеше да беснее като бик срещу червено. Тогава беше невъзможно да го укротят.

Освен гореща кръв, явно Бонифатиус Енгелберт притежаваше и онази липса на страх, с която са благословени ненормално смелите хора. Доктор Фил веднъж едва го бе оттървал от вампир, който не знаеше кога да си вади зъбките; и макар да бе в смъртна опасност, Бонифас a.k.a. Виктор продължаваше да използва хапливия си сарказъм като оръжие за масово поразяване. За щастие вампирът имаше достатъчно ум в античната си глава, че да послуша добрия доктор и да остави ненормалния мъж жив и здрав... или поне да се постарае за първото (въпреки, че въпросният беше казал на вампира, че ако го продаде в някой антикварен магазин, ще стане мултимилиардер, но дъхът му смърди на нещо подозрително и това определено би смъкнало доста от цената).

Доктор Фил бе свикнал с честите му забегвания. Понякога изчезваше и го нямаше с месеци и добрият доктор се натъкваше на него на най-необичайни места, в най-необикновени обстоятелства, вършейки легални и не чак толкова легални неща (границата между гениалността и тънкостта е тънка, а при Виктор направо липсваше и макар откачен за страх, беше недопустимо да отричаме гениалността му). Беше убил няколко човека, докато беше изпаднал в двуседмична психогенна фуга за обсебен от демони, които го принуждават да убива мъже и жени с ръчни часовници. В друг период пък беше обсебен от числото 53 и твърдеше, че то го преследва навсякъде и дори има интелект (доктор Фил беше забелязал, че дори след този период Виктор имаше по-особено отношение към въпросното число, без той самият да знае защо). Понастоящем май се занимаваше с някакви ловджийски глупости, които експертът никак не одобряваше и които впрочем бяха опасни колкото камикадзе в атомна централа. Но на Бонифас като че ли му харесваше да излага на опасност жалкия си живот и да си играе с огъня. Сигурно адреналинът го караше да се чувства жив или... той най-добре си знаеше.

Добрият доктор вече беше вдигнал ръце от Виктор-Бонифас-Ван Дорт-Енгелберт. Той отиде твърде далеч в стремежите си да усложнява и без това достатъчно сложния си живот, а докторът, както всеки съвестен гражданин, не би тръгнал срещу нещо, което би могло да му прекърши врата с лекотата, с която можеше да е отмъкне биберон от бебе; и не искаше да има нищо общо със заниманията на този мъж. Затова и просто нямаше повече да си губи времето с ненормални от калибъра на Бонифас. Беше до тук с него. Край.

Тежка въздишка се изтръгна от гърдите на доктора и той си даде сметка, че с това си решение обрече клетият Виктор на една тъмна и дълбока неизвестност, надвиснала над съдбата му. Значението на името му внасяше някаква нотка на сарказъм, тъй като за Виктор Фортуна не беше никак розова. Но пък какво толкова? Един луд на свобода.

Един опасен луд на свобода.

Докторът каза нещо нецензурно.

MADE BY ME. !DO NOT COPY ANYTHING!

by **Дерек Вон Монро** Чет Мар 29, 2012 6:21 pm

Интересно.

Добре дошъл ;3

Bonifatius Engelbert.

Bonifatius Engelbert.

Re: Bonifatius Engelbert.