Кървавата поляна

by **Damon Salvatore** Нед Мар 25, 2012 4:40 pm

Пристигнах тук доста бързо,като се има в предвид,че съм вампир.Огледах наоколо.Не бях идвал тук от доста отдавна и все пак нищо не се беше променило..Надуших някой..
- Излез или по-добре си тръгни..-предупредих и се обърнах.Имаше някакво момиче там..Дали я познавах..

by **Caroline.** Вто Мар 27, 2012 11:21 am

Скуката убиваше Керълайн И всичко това по вина на Ели - една близка приятелка на Кер. Беше се заключила в къщата, увеличила уредбата до дупка и не чуваше когато Керълайн 'и звъни. А тъй като Керълайн беше вампир не можеше да влезе в къщата без Ели да я покани. Керълайн от личен опит знаеше, че Ел заключи ли се в къщата сама и усили ли толкова силно музиката, че от края на улицата да я чуеш, значи доста се е ядосала. А никой не иска да е до Елс, когато се е ядосала така. Затова Форбс щеше да намине по - късно, надявайки се ужасната музика да е спряла и Ели да е в много по - добро настроение от сегашното.
Блонди подмина къщата на Ели и закрачи по улицата, чувайки все още кънтящата музика от улицата. Странното бе, че никой от съседите не 'и правеше проблеми. Може ни Елза (това бе истинското име на Ели, но ако някой го кажеше едва ли щеше да остане жив) им беше взела страха някак си, което беше едно от нещата, които Керълайн почиташе и боготвореше в приятелката си. Винаги е успявала да вземе страха на някой и после нямаше никакви проблеми с него.
Керълайн продължи да ходи по улиците без определена посока. Просто бе оставила краката 'и да я видят напред.
Повдигна поглед нагоре и осъзна, че вече бе стигнала на така наречената кървата полянка, която не бе посещавала никога до сега. След малко се чу и мъжки глас и Кер се запъти към него.
- Сам ли си говориш? - попита девойката шеговито и тристъпи напред.

by **Damon Salvatore** Сря Мар 28, 2012 6:42 am

Погледнах момичето.Кералайн..Ох..Добре..Помислих,че ще е някой човек,за да мога да ям и да се наситя,а то била барбито.Извъртях очи.
- Ако искаш да знаеш исках да си чуя гласа..
Подсмихнах се и се озовах зад нея.Докоснах я по врата.Започнах с игричките си и отметнах косата и' леко.
- Кер...Много си красива..
Озовах се пред нея и и' се усмихнах с чаровната си усмивка.
- Намери ли си гадже?!
Подсмихнах се отново.И отново зад нея..Обичах да съм вампир и никой да не може да ме убие..Чудесно е..

by **Caroline.** Сря Мар 28, 2012 1:31 pm

За част от секундата Керълайн се обърна към Деймън, заставайки на милиметри от него. Погледна го подозрително, присвивайки леко сините си очи. Беше намислил нещо, това Керълайн знаеше със сигурност. Кер го познаваше от достатъчно време, за да може да разбере кога бе намислил нещо и кога просто се закачаше. Обаче имаше нещо в тази негова усмивка, която привлече вниманието на русокосата.
Един кичур от косата 'и падна пред лицето на русокосата. Тя само с едно движение го постави зад ухото си, докато продължаваше да гледа леко подозрително Деймън.
- Не. - отговори просто тя на последния въпрос, който той 'и бе задал. - Тайлър го няма. Мат има чувства към друга. А аз отново останах на заден план. - не знаеше защо му казва всичко това, но просто го направи. Може би защото знаеше, че няма как да използва това срещу нея. - Защо изобщо питаш? - попита любопитно тя.

by **Damon Salvatore** Сря Мар 28, 2012 5:58 pm

- Защото ме интересува-казах сякаш е задала най-тъпия въпрос до сега.
- Защото искам да знам.
Отново се озовах зад нея.Дали щеше да ми каже..
- Защото ми харесваш..
Озовах се пред нея и я целунах като я допрях до едно дърво.
Пп Нямам муза..

by **Caroline.** Сря Мар 28, 2012 6:35 pm

Деймън я целуна. Беше от онези целувки, които малките деца не бива да виждат. Всъщност беше от онези целувки, които никой не биваше да вижда. И може би ако Керълайн не беше изненадата от това негово действие щеше да се отдръпне по - рано от него. Но наистина не очакваше нищо такова. Мислеше си, че ще се размине с няколко шеги, леки обиди и нещо от този род, но определено не очакваше и целувка.
Кер сложи ръцете си на гърдите му и го отблъсна от себе си.
- Какво правиш, Деймън? - попита момичето объркано. Но после се досети. Все пак това бе Деймън. Обичаше игрите. Обожаваше да си играе с хората и с чувствата им. Точно както веднъж бе направил с Керълайн, за което тя все още му бе сърдита и леко ядосана. И най - вероятно в момента му бе толкова скучно, че бе решил да си поиграе с Кррълайн, което тя не одобряваше и смяташе за много подло. - Не е готино, Деймън. - каза тя и го погледна право в кристално сините очи. - Не ти ли омръзна само с мен да си правиш такива шеги? - Керълайн направи отегчена гримаса.

by **Damon Salvatore** Чет Мар 29, 2012 5:55 am

- Не ти ли омръзна само с мен да си правиш такива шеги?
Подсмихнах се..Така ли мислеше.Неее..Аз с всички си правех шеги и беше доста забавно.Но към Керълайн беше по-забавно дори и сега,когато ми се сърдеше все още ми беше забавно.Щях да и' го кажа скоро..Нямаше си гадже и още по-добре.Огледах се наоколо и не видях нищо.
- Кер...Не се върти всичко около теб..Ти не си целия свят...-Хванах един кичур на косата и' и го отметнах демонстративно назад.-Не е само с теб..И с Катрин,която я познаваш предполагам..Толкова е забавно да си играеш с хората..
Допрях се леко до нея и допрях устни с нейните без да има реална целувка и после се отдръпнах.
- Предполагам ти харесва?!
Поне така изглеждаше от страни..На всички им харесваше да го правим..

by **Caroline.** Чет Мар 29, 2012 11:10 am

- Само дето не сме хора. - каза Кер съвсем спокойно. В следващия момент преди Деймън да може дори да премигне Керълайн хвана едната му ръка, изви я и я опря на гърба на Дей, стискайки силно, продължавайки да я извива. Деймън може и да бе древен вампир, но Керълайн не обичаше никой да си играе с нея и когато някой го направеше можеше да усети лошата 'и страна. А това никой не го иска, защото Керълайн е способна на много неща. Стига да искаше можеше да стане същински пожар и тогава онзи отгоре (Исус, Алах, Буда, Зевс или който и да е там) да е на помощ на клетниците, които са решили да си поиграят с нея. Кер може и да бе лъчезарна и пълна със светлина и прекрасно сърце, но определено нямаше да търпи подобно държание към себе си. Заслужаваше повече.
- Ние можем много повече от хората, Деймън. Мислех си, че знаеш това. - подсмихна се Кер и избута Деймън на земята, пускайки ръката му. Просто не си заслужава, помисли си Керълайн. Защо да си хабеше силите заради него?
Направи няколко крачни към него и постави крака си върху гърдите му, докато той все още лежеше на земята. Натисна малко по - силно тока на обувката си.
- Само да се изясним: вече не съм онази Керълайн, която може да манипулираш, насилваш и използваш за каквото си искаш. Нея отдавна я няма и, кълна се в гроба на баща ми, че ако не беше съвестта ми отдавна да съм забила кол в сърцето ти. - натисна по - силно тока на мястото на сърцето му, гледайки го право в очите. - Затова че не смей да си играеш повече с мен, Деймън, защото ще стане наистина грозно.

by **Damon Salvatore** Чет Мар 29, 2012 5:14 pm

Хохохо...Това момиченце ми харесваше...Беше поставила крака си върху мен..
- Ок..Сгеа ще стане тъжно..
Измъкнах се с лекота от хватката и'.След това я хванах за косата и с едно плавно движение я повалих на земята като главата и' се удари силно.Е беше си вампир.
- Макар и да те харесвам,не можеш да си правиш каквото си искаш..Аз съм по-стар,по-бърз и по-ловък от теб блонди,за това просто не си хаби времето да се опитваш да ме убиеш...Ще стане трудно и дори е невъзможно..Дори и с кол няма да успееш..
Прекрачих я и седнах леко върху корема и'.
- Така блонди..Нека се изясним..Внимавай какво се опитваш да ми направиш,защото ще загазиш и ще се наложи да те убия,а знаеш,че аз мога лесно да го направя..Сама си прави изводите..
След тази моя реч,започнаха потоците от думи от нейната уста и аз я целунах,за да ги спра..

by **Caroline.** Чет Мар 29, 2012 6:17 pm

Така значи, а? Деймън щеше да играе мръсно. О, Керълайн също можеше да играе тази игра. И то превъзходно. Какво, да не би Деймън да си мисли, че тя не може да играе по този начин ли? Оу, ако си е мисли така значи наистина се самозалъгва. Тази игра беше една от любимите на Керълайн и можеше спокойно да се каже, че беше професионалистка. Да си кучката на града (преди да я превърнат във вампир, естествено) си имаше доста привилегии. Научаваш се да играеш мръсно, по ничий правила, без никакво позволение, само това, което ти искаш и честно казано Керълайн беше превъзходна кучка, която нямаше да има нищо против отново да се завърне на ринга. Но този път къде - къде по - лоша.
Керълайн този път не го отдръпна ами отговори на целувката му с по - страстна и задълбочена целувка. След няма и секунда опря Деймън на стъблото на дървото.
- Предполагам, че може да измисля нещо. - подсмихна се тя и отново сля устните си с неговите със същата страст както преди. Спусна едната си ръка надолу по тялото му, а другата..
С другата ръка Керълайн скучи бързо един кол и го заби в корема му, близко до сърцето на Деймън, но не достатъчно, за да окаже фатални последици за Дей.
- Както казах вече не съм онази Керълайн.- подсмихна се тя се доближи до него толкова близо, все едно щеше да го целуне. Но вместо това тя само се подсмихна. - Вече няма да се хвана на номерата ти, няма да ми въздействаш и определено няма да правиш каквото си искаш с мен. - прошепна тя, готова да го целуне, но вместо това се отдръпна назад. - И тъй като аз не мога да правя каквото си искам, както ти сам каза преди малко. - отбеляза Кер - Ти също няма да правиш каквото си искаш. Не и с мен. Може и да си по - силен, по - стар и по - бързо от мен, Деймън, но никога, абсолютно никога, няма да правиш това, което прави преди. Затова ти препоръчвам да ходиш при другите си жертви и тях да използваш.
Може би Керълайн можеше да изпитва страх от това, което щеше да се случи и което Деймън може би бе намислил, но тя въобще не се страхуваше. Знаеше, че можеше нещо лошо да се случи, но определено нямаше да му позволи да си прави каквото иска.

by **Damon Salvatore** Пет Мар 30, 2012 5:39 am

Беше забила острия дървен кол в корема ми.Признавам отначало ме изненада,но вече не..Мислеше си че може да разгиграва древен?!Така ли?!Извадих кола и с едно леко движение го забих в гърлото и'.Един силен писък се измъкна от устните и' и той продължи като ехо в гората.
- Аз съм древен..Покажи поне малко уважение!
Извадих кола и го забих в корема и'.
- Така че, не можеш да ме убиеш дори и с кол в сърцето.
Погледнах я и го извадих.Забих го в рамото и',което беше доста близо до сърцето,но не исках да я убивам...Все още.
- И за твое сведение мога да хипнотизирам другите простосмъртни вампири.
Подсмихнах се и я хванах за гърлото и с едно доста бързо движение се озовахме доспрени в едно дърво.Извадих кола и нотка на облекчение се долови от устата и'.Целунах я и разкъсах горната и' блуза.Нямаше да може да си скрие сутиена веече.
Пп хДДД

by **Caroline.** Пет Мар 30, 2012 10:16 am

Омраза беше силна дума. Дума, която Керълайн никога не използваше пред и за никой (като изключим моментите, в които някой неин приятел си направи някаква шега с Кер, или направи нещо много хубаво въпреки, че Кер е казала изрично да го прави, или когато я накарат да направи нещо, което казва, че тя не иска, но би направила за приятелите си. Точно в такива моменти русокосата обикновено казваше ''Мразя те!'' разбира се на шега без наистина да го мисли, като има в предвид ''Обичам те!'' и нищо лошо). Не мразеше никой. Да, не харесваше доста персони, но не мрази никой. И колкото и неща Деймън да 'и бе причинил Керълайн не го мразеше. Но в последно време Деймън правеше задачата 'и да не го мрази все по - трудна.
- Деймън!- викна Керълайн когато той разкъса блузата 'и. Спри се!
Опита се да го избута, но нали Деймън беше проклет оригинален вампир и не ставаше толкова лесно, колкото Керълайн си мислеше, че ще стане. А болката, причинена от кола, който Деймън заби на няколко места по тялото на русокосата не улесняваше много работата. Да не говорим, че нагоре бе само по дантеленото си черно бельо, което 'и навява стари спомени.
- Какво ти става, за Бога?! - повиши тон Керълайн. - Не може да правиш това! - викна след това.

П.С.: Липса на квато и да е муза ;дд

by **Rebekah.** Нед Апр 01, 2012 6:55 pm

Докато русокоската се разхождаше из гората в търсене на някоя заблудена нейна вечеря, била тя човек или друг вампир дочу познати гласове. Кер и Деймън? Това щеше да бъде интересно. Ребека тръгна по посоката от която изваха и след секунди стана свидетел на картинка, която я накара да се засмее за миг.
-Сексиии - каза тя, докато се подпираше на едно дърво.
-Готин сутиен, Кер - повиши леко тон, докато на лицето й пропълзяваше усмивка. Сякаш беше пропуснала само факта, че беше по сутиен не по нейно желание. Бавно тръгна към тях, докато вятъра леко развяваше русите й коси.
-По-полека тигре, виж че на момичето не й е до това - каза Ребека и се опита да го избута от Керълайн. Когато това се случи изчака блондинката да се изправи и свали палтото от себе си.
-Хващай - каза и го метна към Керълайн, докато наблюдаваше Деймън. Хмм, защо ли Керълайн му се дърпаше, беше си секси тип. Нооо както и да е.
-Нещо против да ти я отвлека? - повдигна вежди Бека, след което погледна и към Керълайн.

by **Caroline.** Нед Апр 01, 2012 7:45 pm

- Аз нямам нищо против. - каза Керълайн и погледна към Деймън, който се усмихваше самодоволно.
Имаше моменти, в които на Керълайн 'и се искаше да затрие тази негова усмивка от лицето му и да направи така, че никога повече да не му се появява там. Не знаеше как още го търпеше. Ако някой беше на мястото на Керълайн едва ли щеше да може да го издържи. Особено след всичко, което правеше и то напук на всичко останало и в името на великото дразнене и мъчение. Но Кер някак си успяваше да го изтърпи, което продължаваше и до ден днешен да я учудва и да се пита откъде 'и бяха тези сили и това търпение.
- Да не махаме от тук. - каза тя на Ребека, като обви ръце около тялото си.
Погледна за последно Деймън и се обърна към Ребека. Усмихна 'и се възможно най - топло, имайки се предвид ситуацията, след което заедно тръгнаха някъде надалеч от тук. Дано да е някой бар, помисли си Керълайн, имам нужда от едно питие.. или десет.

П.С.: Нямам муза, сестро! ;д

by Sponsored content

Кървавата поляна

Кървавата поляна

Re: Кървавата поляна

Re: Кървавата поляна

Re: Кървавата поляна

Re: Кървавата поляна

Re: Кървавата поляна

Re: Кървавата поляна

Re: Кървавата поляна

Re: Кървавата поляна

Re: Кървавата поляна

Re: Кървавата поляна

Re: Кървавата поляна

Re: Кървавата поляна

Re: Кървавата поляна

Re: Кървавата поляна

Re: Кървавата поляна