Нощен клуб ''Pink dream''

Това най-вероятно бе първата възможна дупка , в която Дерек успя да се намуши или най-вероятно да се скрие там като мишка от собствената си скука.
Нашето момче стоеше в един от тъмните ъгли в голямата зала,където се носеше дразнещата носовете миризма на цигарен дим.. Тук там някой младеж подаваше малка пачка с пари на друг и в замяна получаваше найлонено пакетче пълно с розово удоволствие и неустоимо изкушение..Тук там също се и намираше някой друга сексапилна , сочна , добре оформена мадама , която бе съзряла наш Дерек да стои самотен и идваше я да потърка задника си в него , я да му подари някоя друга целувка по врата ..
Лошото беше ,че на нашият Монро му бе писнало от префърцунени , натруфени и най-вече пластични куклички ,които се чудеха от коя страна да му се залепят.
Вечерта се очертаваше да бъде скучна , за което Дерек не се учудваше никак даже ... Все пак бе събота.Повечето хора обичаха този ден от седмицата , но уви - не и Дерек Вон Монро..
нашето момче спадаше към онези ''скромните'' с чувство за хумор и прекалено голяма обич към самия себе си.Той бе красив , умен , превъзходен,удивителен , уникален , неповторим ... или поне се мислеше за такъв и в повечето случаи не грешеше.
...И поради тези не чак толкова логични причини единственото ,което се въртеше в размътения и не чак толкова пълен мозък на Дерек бе въпросът ''Какво по дяволите търся тук?!''
Музиката бе ужасна и пулсираше с пълна сила в ушите му , сякаш звуковите вълни се опитваха да танцуват с тъпанчетата му..Колко елегантно само ..

Не след дълго на Дерек му омръзна да виси под тъмните сенки , които хвърляха мрачните стени и реши да се отправи към бара.Бе крайно време за чаша пълна с огнено питие.
Той започна да си проправя път покрай тълпата пълна с клатещи се в несъществуващ ритъм загубени юноши , тук там се търкаляше някоя друга напила се до козерката свиня. Няколко момичета с явно бушуващи хормони се опитаха да спрат нашето момче за по танц или да измъкнат нещо по-нагорещено от него , но в момента единственото нещо , което бе привлякло вниманието му бе едно русо момиче, което стоеше на бара само само с компанията на своето питие.Дерек нито виждаше лицето и ,нито нищо и вървейки към нея силно се надяваше да не се окаже някоя омацана леличка ,незадоволена от пенсиониралия си съпруг , опитваща се да намери утеха в скута на някой загубен младеж.

Най-сетне Монро се добра до бара ,вече леко задъхан и отегчил се от живота.Той подпря рамене на плота , по който имаше отпечатани кръгове от чаши и се провикна :
-Скоч ! - като вдигна ръка към заблеялия се барман.
Чакайки мързеливото момче да му донесе чашата , Дерек затрака с пръсти в плота като отново потъна в неясните си мисли .. Обаче бързо се намери кой да го изтръгне от тях. Една пълна , сочно оформена със сланини и паласки сервитьорка , явно отчаяна за работа , потяща се като прасе , се бе запътила с елегантността на хипопотам с херния да сервира поръчки...И благодарение на голямата тълпа , която се бе насъбрала наоколо тя реши да мине точно зад Дерек и буквално да го премаже с огромния си задник към барплота , като изпука кръста му , задуши го с не много приятната си миризма и едва не му отсече главата с таблата.
Щом тя най-сетне мина , Дерек задиша тежко и изпуфтя сякаш току що бе прекарал няколко секунди в Ада.
-Дано да те сготвят за Коледа .. свиня такава - смрънка си Дерек заключително и изсипа всички скоч от чашата си в своето гърло.
-Още един ! - провикна се отново на бармана и точно в този момент една приятна мисъл го озари ... А именно за какво бе дошъл до бара.. Ами разбира се ! Момичето !
Нашият симпатяга се обърна с глантна усмивка и видя красивото лице на блондинката в профил и тази гледка се оказа доста позната..
-Добър вечер , Сю. - поде нашето момче с онзи изискан тон както винаги , в който се долавяше силната аристократична нотка.

Този ден се очертаваше доста скучен.Но не се и учудвах.Все пак беше събота.Съботите по принцип бяха скучни...е зависи.За мен не винаги бяха Ад тъй като се намираха хора с които излизах и отбивах времето.Но сега...сега всички ги беше залегнал мързела и щях явно да си ходя където и да е сама.
Каква ирония...
Помислих си и извъртях очи.Беше все още сутрин,а аз си умирах от скука...Бях в леглото си,а лаптопа ми беше в скута му.Обикалях от сайт на сайт,от форум на форум,но навсякъде беше скучно.Избутах лаптопа на страни и се изправих като се протегнах.Облякох се и излезнах.
***
Денят мина доста бързо и това ме учуди.Бях го прекарала в парка с кучетата и пред лаптопа в леглото...трябваше да излезна защото щях да откача.Седях в хола и гледах телевизия и обмислях къде мога да отида.Накрая хванах телефона и почнах да набирам различни номера на познати и приятели.На никой не му се излизаше...Мързели!Изправих се и се качих на втория етаж и влезнах в стаята си.Щях да отида някъде да пийна нещо...нямаше да се контя обаче.Просто без компания нямаше смисъл,а пък и не целях да си намеря компания.Обух си черни дънки,черна тениска с бял надпис "Присъединете се към тъмната страна.Имаме бисквитки" и едно усмихнато човече с тава с бисквитки която скрих под черен суичър.Всичко това завърших с черни обувки на токче,черен молив за очи,спирала и лек гланц.Обичайно облекло.
Излезнах от нас и тръгнах към един от клубовете.Още с влизането ме лъхна познатата миризма на цигарен дим и алкохол.Въздъхнах и се отправих към бара.Седнах на едно от столчетата и си поръчах водка.Изпих съдържанието на чашата на екс и поръчах нова.Познат глас дойде от едната ми страна.Самодоволна усмивка се появи на лицето ми.Обърнах се към него.
- Здравей и на теб Дерек. - изрекох и отпих от водката си. - Какво те води на сам?Как си?

-Търся инспирация - рече наш Дерек на красивото момиче и се усмихна повторно.
Честно казано той си нямаше ни най-малка представа какво търси тук.
-А ти как така си се завряла в тази дупка ?! - след това попита на свой ред Дерек и отпи една сладка глътка от парливата,кафеникава течност в чашата му.
Поне можеше да се успокои ,че в клуба имаше поне едно хубаво и не чак толкова префърцунено момиче , което както винаги да иска за себе си..Стара тръпка ...

Извъртях очи и отпих от питието си.Обърнах се като огледах помещението.Отчайващо.Самотни типове и жени които пиеха порена чаша.Сключване на мръсни сделки,танцуващи пияни хора,натискащи се по ъгълчетата влюбени и не чак толкова...някои стигащи и по-далеч от натискане.Намусих се и пак се обърнах към бара като огледах бутилките пред мен.Този барман беше толкова отвеян,че дори не знам как са го наели.Аз щях да се справя по-добре от него...и не го казвах туко така.Знаех петдесет и пет вида коктейли с алкохол и най-различни други,но не,че сега някое име и някои съставки ми излизаха в главата.Тръснах глава за да избутам тези досадни мисли някъде навътре като им сложих бележка "За предпочитане не мисли за тях пак" и изпих водката си.Поръчах нова.Спомних си,че трябваше да отговоря на въпроса на Дерек...всъщност не знаех какъв отговор можех да му дам.Повдигнах рамене.
- Нищо.Отбивам времето. - от устните ми излезна тежка въздишка.Знаех,че трябва да си умирам от кеф,че той е тук и не съм сама и ще ми прави някаква компания,но се чувствах изморена...исках още и още алкохол...и още...и аз не знам какво.Погледнах отново към танцуващите. - Някакви планове за довечера?
Попитах като плъзнах поглед по тялото му без да прикривам това.Изпих и тази чаша на екс и леко ми се обърна светът.Отне секунда време за да се върне всичко на мястото си и аз да си поръчам поредното питие.Разсеяния барман беше заместен от други двама.Мъж и жена.Мъжът беше доста секси,а за женат не знам...не си падах по жени.

-Ако не си ангажирана може и да направя някакви планове - отговори Дерек и се усмихна самодоволно както винаги.
Определено не би е изпуснал от ръцете си.Тази вечер може би му бе единствената възможност , за да е задържи за себе си..Все пак , наш Дерек не би изпуснал такова парче.
Монро отпи още една сладка глътка от парливата течност в стъклената чаша пред него и се огледа , като тук там видя нещо привлекателно и облиза устни... но не защото му харесваше , а защото му изглеждаше вкусно.
... Това най- вероятно значеше ,че е гладен и скор овреме щеше да каже на Сю ,че отива до тоалетната и щеше да замъкне някоя заблудена девойка със себе си ...

Забелязах как Дерек се огледа и облиза устни.Извъртях очи и отпих от питието си.Обърнах се и погледнах натам където гледаше той.Имаше няколко млади момичета които явно го привличаха...по един или друг начин.
- Ти си непоправим! - заявих му и изпих питието си,а после поръчах ново на новия готин барман който ми се усмихна,а тази усмивка го правеше още по-красив.След като взех чашата си - отново пълна - се обърнах пак към Монро и изцъках с език. - Не обичам много вампирските ти глупости,но защо са ти те когато имаш мен?
При тези думи му смигнах.Знаех,че си хващам белята с това,но...какво можех да правя?Всъщност можех да направя много неща и все пак аз казах това...да си призная винаги съм се чудела какво е да те ухапе вампир и да пие от теб.