Мистик Фолс преди 300 години

Днешния ден беше от онези , които почти винаги се появяваха .. беше от онези дълги като цяла вечност дни , в които Катрин беше готова да се е кръв и мъртви тела навсякъде , защото скиптичността и се бе появила в пълната си сила и сякаш яростта я водеше.
Корсетът на кръста и смачкваше ребрата и и това е дразнеше , трябваше да крие лицето си в сенките на огромната качулка , от която се виждаха само устните и.
Като за древен вампир Катрин доста умело се бе потопила в кашата от мисли,която се въртеше в главата и и не усещаше никой наоколо.. Дори бе игнорирала и звука на птиците , бе станала напълно глуха , сляпа ... Беше като мъртва за околността и просто гледаше в една точка към огромното вековно дърво.
Уви обаче се намери някой вредител , който ловко е стресна и извади от съня , в който бе навлязла.
Кат го нападна , понеже не си направи труда да усети какво същество стои зад нея и го нападна ловко, като за секунди показа острите си зъбки и пулсиращите вени под очите и.
-Деймън !? ... - промрънка Кат с аристократична нотка ,която се долавяше доста силно и изискано го пусна , като се отдръпна с разочарован поглед ...
-Аз ... не знам .. - отговори тя на въпроса му с голямо закъснение , като не се постара да прикрие колко е объркана , а след това допълни :
-А ти ?!

Кат се усмихна на загрижения му въпрос и го погледна предизвикателно както винаги в кристално сините му очи..Ах леле , старата тръпка не си тръгваше дори и да бе минала цяла вечност.
Мемориал положи ръка на гърдите му , там където биеше мъртвото му сърце , приближи устни към ухото му и с топъл дъх прошепна :
-Носталгия ... - а след това се отдръпна , като при движението устните и погалиха кожата му.
Ах .. колко обичаше да си играе с огъня.
Честно казано не беше никаква носталгия , а само лоши спомени..
-Работа значи .. - рече Кат на Деймън , като надигна вежди съмнително , а след това се изтръгна от ръцете му и върна погледа си към старото дърво.

Катрин го избута от себе си и се изтегли назад , бутайки с крака към земята , сякаш се влачеше.
-Фанатик .. няма никой , да не си пил кръв от някоя луда крава ?! - закачи го с думи нашата Мемриал и се засмя като малко дете..Както винаги смеха и се разнесе навсякъде и след това ,тя се изправи.
За да се увери по-добре Катрин също се огледа и щом установи ,че няма никой тя се закикоти още веднъж , но по-тихо... съвсем недоловимо и погледна Деймън като сложи ръце на ханша си и надигна дясна вежда.
-Липсвала съм ти значи .. - подкани го Кат и го погледна , как стоеше още на земята и се ослушваше като изплашен заек.
Мемориал не знаеше дали трябваше да вярва на думите му или да се вкара във филма и да продължи да играе игричките му както обикновено без да и пука много много...

- Катрин..На кой не може да му липсваш..Дойдох по работа тук..Древните ми казаха,че те търсят и аз трябва да направя онова,което е непосилно за мен..А именно да те убия..Помниш ли как избяга от нас минали път?!
Погледнах я вече съвсем сериозно.
- Катрин,ще трябва да те убия,дори и да ми коства живота ми..
Усмихнах се.
- Но първо...
Озовах се зад нея и я целунах по врата.
Пп Върви ми само на секс хДДД