Някъде незнайно кога

by **Катрин Мемориал** Сря Мар 28, 2012 4:41 pm

Катрин Мемориал - една изискана дама ,меко казано , която спадаше към онези скиптичните ,които си нямаха ни най-малка представа какво искат ... и тук говорим в големи съотношения , разбира се.
Но уви , щом нещо и допаднеше тя го искаше в достатъчно големи количества,които често имаха способността да започнат да е задушават и да е накарат да се откаже.. И най-вероятно това бе тази малка , но така значителна причина , поради която всичко и омръзваше страшно бързо и в повечето случаи за Катрин всичко бе повече игра на .. да речем ''ела да ме хванеш'' или ако трябва да сме по-конкретни играта си бе изцяло ''котка и мишка''...
Е , както и да е ...
Бе една обикновена събота , която един голям процент от населението на земята обичаше , но нашата Катрин ненавиждаше съботите.Те бяха от онези дни ,които макар и в малко количество бяха много скучни и определено натежаваха на Мемориал и е задушаваха от размисли свързани с това какво да прави.
Не бе много рано , но и небе много късно , когато нашата Кат реши да потърси някаква следа от инспирация в себе си , макар и малко .. колкото и да е щеше да е нещо хубаво , може би точно това щеше да даде първото хубаво начало на поредния съботен ден.
Единственото нещо ,което може би щеше да освежи Катрин бе една разходка ,която едва ли щеше да има посока..
Уви обаче дори и като вампир Мемориал умело успяваше да се потопи в кашата от мисли в главата си и разбира се да се блъсне някъде .. е не точно някъде , а в някой случаен минувач, който не и бе направил нищо , но все пак Кат се блъсна в едно русо , младо симпатично момиче .
Разбира се за Катрин не бе трудно да съуми ,че това не бе просто момиче , а поредния вампир в малкото градче.
-Извинявай . - рече Кат , като се усмихна не много уверено , а след това бързо се зачуди на своята учтивост , за чието съществуване не знаеше до този момент.

by **Caroline.** Пет Мар 30, 2012 6:03 pm

Керълайн седеше спокойно на леглото си, вперила поглед към светлината пред леглото 'и и отсрещната стена, но напълно загубена в мислите си. Там, в съзнанието 'и, се рееше само и единствено мисълта, че нещата никога повече нямаше да са като предишните. Всичко се бе променило за няколко секунди и нищо вече нямаше да е като преди. Всичко напълно се бе променило, най - вече самата Керълайн. Ако смятате, че превръщането е промяна естествено. Повечето искат да бъдат вампири от онези странно откачени филми, в които те, безсмъртните, могат да направят всичко само с един поглед, а всички искаха да бъдат около тях, защото са изключително секси и силни. При Кер обаче беше съвсем различно. До преди няколко дни си нямаше и на представа, че такива неща съществуват в истинския живот. Когато бе превърната в подобно чудовище всичко се промени за нея. И сега беше напълно объркана. Знаеше само, че е чудовище. Не искаше да вижда никой, не искаше да се доближава до никой, защото я бе страх да не го нарани. Не би понесла да убие още някой, като му изпие кръвта до капка. С това психически не би се справила.
Стана бавно и закрачи към светлината, която влизаше благодарение на дръпнатите завеси. Преди обичаше слънчевата светлина. Можеше да стои на слънце с часове, да добива хубав тен. И 'и харесваше. И то много. А сега? Ако не беше пръстенът от Бони при най - малкия допир със слънчева светлина и чувстваше най - ужасните болки, които бе изпитвала през живота си.
Животът не бе честен. Както и съдбата. Бяха обърнали гръб на Керълайн, карайки я през Ада. Само дето Керълайн мислеше, че това не е всичко. Че има още много неща, които да предстоят и всяко да става все по - лошо и по - лошо. Вече нямаше да се учуди и ако самият Дявол потропа на външната 'и врата.
Точно в този момент, в който тази мисъл премина като светкавица през главата 'и, се чу тропане. О, я стига, помисли си Керълайн и бавно се обърна назад. С умерени и предпазни крачки закрачи надолу по стълбите и слезе на първия етаж. Спря се за момент, поглеждайки към вратата, но след няколко секунди тръсна главата си и продължи напред. Стигна вратата, сложи предпазливо ръката си на дръжката и я завъртя, дърпайки вратата към себе си.
Какво, помисли си тя. Нямаше никой там. Кер пристъпи напред, оглеждайки се наоколо, но не можеше да види никой. Явно децата от квартала отново си правеха шеги със съседите и този път жертвата им бе Керълайн. Но само с докосването на приятния вятър с кожата на Кер тя си спомни колко много 'и липсваше да излиза навън, свободата, хората и всичко. Затова, преди да е размислила, взе ключовете и телефона и излезе от къщата. И докато ходеше по улиците някой се блъсна в нея.. или тя се блъсна в някой. Има ли значение?
- Няма защо. - отвърна Керълайн с усмивка на лицето си. Това момиче 'и изглеждаше толкова познато. И си имаше основателна причина. Изглеждаше досущ като Елена, но не беше тя. Керълайн усещаше и виждаше в самото изражение, че това не бе Елена или Пиърс. Но реши да не задълбочава тази тема. - Керълайн. - представи се тя.

Някъде незнайно кога

Някъде незнайно кога

Re: Някъде незнайно кога